Езикът и речта са основата на комуникацията. Именно с тяхна помощ създаваме многообразни речеви произведения – устни и писмени, оформяме мислите си и идеите си в текстове, натрупването, запазването и предаването от поколение на поколение на които са важна предпоставка за съществуването на културата.
В общуването си ние предаваме информация не само с помощта на думите, но и с помощта на невербалните сигнали. Освен това, всеки текст е понятен и достъпен само в условията на конкретната ситуация. Когато става не само продукт на подателя, но и достояние на получателя, на отношенията между тях. Текстът става дискурс. Дискурсът е речево произведение във всичкото си многообразие на неговите когнитивни и комуникативни функции. Това е текст, вписан в реална културно-комуникативна ситуация. Терминът “дискурс” започва да се употребява в началото на 70-е години, първоначално като синоним на термина “функционален стил”. Едва значително по-късно англо-саксонските лингвисти ван Дайк и Кинч предлагат под дискурс да се разбира не само даденост на текста, но и стоящата зад него система, преди всичко граматиката.
Още: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар