За успешното общуване е важно знанието на получателя за реалната действителност, за която говори подателят. Като цяло, то се определя от социалния опит на езиковата личност. От това, доколко съвпада социалният опит на участниците в общуването, зависи степента на взаимно разбиране.
Да предположим, че наблюдаваме общуване на две езикови личности. Единият събеседник казва: “Какво е значението на палеоантропологичните открития в Хадар за еволюционната теория за хоминидите?”. Ако адресатът е учен-антрополог, то недоумение по повод фразата няма да има. Но ако е 8-годишно дете? Ясно е, че няма да разбере нищо. И работата не е само в това, че единият участник е по-образован. Примерът може да озадачи и възрастен, ако няма съответното образование. А ако например 8-годишният на свой ред се обърне към учения с въпроса: “Струва ли си да разменя нинтендото за пакет зелени дъвки?”...
Това е пример за типично комуникативно затруднение, заради разликата в социалния опит на говорещите. Колкото по-близък е той, толкова по-лесно хората се разбират. Обикновено, идеалното взаимно разбиране с половин дума се получава у много близки и от дълго време приятели, у съпрузи с дълъг брак. При близнаци, обаче, подобно разбиране само с поглед може да причини задържане в речевото развитие: те просто нямат необходимост да си говорят.
Общото в социалния опит не е единствената характеристика на общуването. Своеобразието в речевото поведение на участниците отразява тези отношения, които възникват в рамките на социалното взаимодействие. Езиковите форми се променят в зависимост от това, към кого е насочено изказването. В реалното общуване постоянно сме принудени да играем различни роли. Социалната роля е одобряван от обществото образец на поведение, който съответства на конкретната ситуация на общуването и социалната позиция (статуса) на личността. Социалният статус е формално установено или негласно признато място на индивида в йерархията на социалната група. Понятията “роля” и “статус” са взаимно свързани. Статусът характеризира мястото по вертилаката: високо или ниско е общественото положение. Статусът отговаря на въпроса “Кой е личността?”, а ролята – “Какво прави?”. Както и всяко друго поведение, речевото, в рамките на общуването се подчинява на законите на статусно-ролевото взаимодействие.
Още: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар