Досега говорим за речевата дейност и езиковото съзнание изобщо, като имаме предвид някакъв, преди всичко здрав, средностатистически носител на езика. Подобно обобщение позволява да се изведат и опишат универсални закони за пораждането, възприемането и разбирането на речта, на които се подчиняват всички говорещи. Въпреки това, да се ограничи до изследване на общите свойства на езиковата личност психолингвистиката няма право: абстрактният психологизъм я отдалечава от разбирането на същността на реалната комуникация. А хората се различават един от другиго, в това число – и в речевите си постъпки. Роднини и близки ние разпознаваме по гласа, дори и когато общуваме с тях по телефона. Докато внимателно слушаме речта на непознат събеседник, като го наблюдаваме в различни комуникативни ситуации, можем да съставим портрет на езиковата личност. Речта на човека е негова визитна картичка. Тя носи в себе си информация за най-различни черти на говорещия: произход, възраст, професия, образование, интелект... Езиковата личност се проявява в речевото поведение. Съдържанието на термина “речево поведение” е по-широко от “речева дейност”, тъй като включва и неволеви комуникативни действия и реакции на говорещия/пишещия.
Така предмет на социалната психолингвистика е речевото поведение на езиковата личност. Изучаването й предполага разглеждане на всеки носител на езика като уникален обект. Въпреки това, в реалното речево поведение ние постоянно се сблъскваме с трудности в определянето на особеностите на речевия маниер на конкретния човек. Като претендират за езикова изключителност, хората в сходни комуникативни ситуации често се държат поразително еднакво. Това е и заради това, че говорещите във всеки момент от речевата си биография демонстрират особености на груповото речево поведение. Носителят на езика сякаш фокусира в себе си черти на колективната езикова личност. Той, например, може едновременно да влезе в ролята на езикова личност на гражданин, на студент, на юноша.
Още: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар