Думата е основна структурно-семантична единица на езика, която служи за именуване на предметите и свойствата им, на явленията, отношенията в реалността. Словосъчетанията също служат като средство за номинация на предметите, процесите, качествата. Но само изказването е единица на речевото съобщение, съотнесено със ситуацията и ориентирано към участниците в комуникацията. Изказването като единица на речевото общуване отчита комуникативната ситуация, в него се излага позицията на говорещия, като се отчитат знанията и възможната реакция на събеседника. Очевидно е, че говорим обикновено не за изолирани думи и отделни фрази; всички носители на езика говорят само с разгърнати текстове и речта ни е включена в дейност от по-висок порядък, а не просто речево съобщение заради самото общуване.
Ако искаме да разберем какво е дадена дума и как се съотнася със значението си, трябва да вземем под внимание, че думите в реалното общуване са включени в изречения, в текстове и в речеви ситуации. Всичко това прави необходимо при решаването на семантични въпроси да се отчита сферата на употреба и функционирането на езиковите единици (текста). Освен това, зад интереса на учените-психолингвисти към текста се крие интерес към проблемите на езиковото съзнание, представляващо по същността си вътрешен процес на планиране и регулация на външната дейност с помощта на езикови знаци. Зад интереса към текста може да стои интерес към езиковата личност и образа на света, доколкото във всеки текст се проявява езикова личност, която владее езиковата система.
Текстът е сложно семантично образуваниe с характеристики като: цялостност, свързаност, емоция.
Още по темата: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар