Преди около 140 един руски лингвист, Александър Потебня, забелязва, че малко момче, като разглежда електрическа крушка, я нарича “диничка”. Този факт става за него повод за обсъждане в книгата “Мисъл и език”. На пръв поглед – няма нищо особено: детето не знае името на нов за него предмет и като вижда сходство във външната форма на два различни обекта, пренася известната му дума за обозначаване на новия предмет. В този частен случай са заключени много закономерности, една от които – мотивацията на новото значение на думата, развитието на многозначност на думата (полисемия). Сто години по-късно се формира науката ПЛ. И първи неин обект става детската реч. Понастоящем областта, която обхваща проблемите на речевата онтогенеза, претендира за отделяне в самостоятелна изследователска дисциплина – възрастова ПЛ (онтолингвистика или лингвистика на детската реч). Речевата онтогенеза е съвкупност от речевите преобразувания, които езиковата личност преминава от раждането до края на живота. Предмет на възрастовата ПЛ е процесът на речевата онтогенеза. Една от базовите теории е за съотношението между наследствения и социалния фактор в развитието на речта.
Още: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар