В последните десетилетия в психолингвистиката се формират и интензивно развиват нови изследователски направления, които се опират на антропоцентричния подход към изучаването на езиковите явления. Особено място в психолингвистическите направления, в които водеща тенденция е ориентацията към човека, заемат джендърните изследвания. В центъра на вниманието им са културните и социалните фактори, които определят отношението на обществото към мъжете и жените, поведението на индивидите във връзка с принадлежността към единия или другия пол, стереотипните представи за мъжките и женските качества – всичко, което изважда проблематиката за пола от биологията – в сферата на социалния живот и културата.
Под “джендър” разбираме социалните, психологическите и културно-символичните аспекти на пола (за разлика от биологическата характеристика на пола), в които се съдържат неявни ценностни ориентации и нагласи, които въздействат на ролите и поведението на жените и мъжете. Джендърът не е лингвистична категория, но съдържанието му може да бъде разкрито чрез анализ на структурите на езика, елементите на езиковата система, анализа на речевото поведение на мъжете и жените. Джендърният анализ на езика е насочен към менталните процеси при мъжете и жените-участници в комуникацията. Това е метод, който позволява да се проявят и бъдат описани различията в тактиката и стратегиите в пораждането и разбирането на речта, в усвояването на езиковите факти, в оценката на езиковите явления при мъжете и жените-носители на опреледен език. Възникването и развитието на джендърния анализ на езика съответства на целите на феминистката лингвистика да бъде пренесен анализа на пола от биологично – към социокултурно ниво. Впоследствие понятието за джендърен анализ бива разпространено върху всички видове изучаване на проблемите на езика и пола.
Още: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар