Един от най-съществените проблеми е отношението език-мислене. Езикът е система от знаци, използвана за комуникация и познание. Системността на езика се изразява в наличието на речник, синтаксис и семантика. Синтактическите правила установяват начините за образуване на сложни изрази. Семантичните определят способите за придаване на значение.
Мисленето е активен процес на отразяване на обективната действителност под формата на представи, понятия, съждения, умозаключения. То е част от съзнанието, т.е. от целия процес на отразяване на действителността от нервната система. Така, бидейки свързано с понятийните аспекти, именно мисленето е отговорно за осмислянето, преработката и трансформацията на езиковия знак в това, което той означава – в понятие.
Не всичко в мисленето се отнася към езика, но и в езика не всичко може да се причисли към мисленето.
Първо, мисленето съществува без език (без реч). Даже маймуната може да се досети как, с помощта на пръчка, може да достигне банана – това е т.нар. практическо мислене. Има го и човекът.
Съществува още един такъв тип мислене, нагледно-образното. То често преобладава у хората на изкуството: художници, режисьори... Човек с подобен тип мислене предпочита да мисли не с думи, а с картини, образи, представи...
Накрая, има вербално мислене. Понякога го наричат словесно-логическо или просто логическо. То...:
- предполага търсене на истината;
- не е свързано с чувства и оценки;
- не се занимава с въпроси и подбуди.
Всичко, което излиза извън тези рамки, не е проявление на логическото мислене. Например при изразяване на емоции: “А!”, “О!”, “Ех!”, “Супер!”, при формулирането на “дежурни” въпроси: “Колко е часът?” се използва език, без “участието” на логическото мислене. Така езикът обслужва не само мисленето, но и другите сфери на съзнанието.
Практическото и образното мислене може да минат без думи, но логическото без думи не съществува. Езикът е “облеклото” на мисълта. Повече - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар