ІІІ. МЕТОДИ НА ПСИХОЛИНГВИСТИКАТА

Основни групи психолингвистични методи

1. Наблюдение (пряко или опосредставно).

2. Самонаблюдение (интроспекция).

3. Експериментални методи:

• асоциативен експеримент,

• метод на семантичния диференциал,

• методика на допълнението (на довършването),

• метод на перифразата (метод на прякото тълкуване на думата),

• методи на косвеното изследване на семантиката,

• метод на сбора и анализа на грешките на езика,

• метод на моделирането (моделиране на работата на речевия механизъм, процесите на кодиране и декодиране на речта),

• контрастивен анализ (съпоставяне на две езикови системи, различията между езиковите явления са основа за прогнозиране на трудностите и грешките, които предизвикват при учене). Понастоящем този метод бива критикуван заради неоправдано завишени очаквания,

• формиращ експеримент.

Обект на психолингвистичните изследвания е човекът, носител на езика, произвеждащ и възприемащ речта. Отношението “изследовател-обект” в психолингвистичния експеримент се превръща в симетрично отношение между двама изследователи: информантът може да има своя теория за експериментатора и съответно – да изменя своето поведение в процеса на експеримента, което може да влияе на резултатите в нежелана за експериментатора насока.

Предмет на изследванията е извеждането на парадигматичните и синтагматичните отношения на звуците, думите, техните значения и съчетанията с други думи, както и формирането на фрази и текстове.

Преди да говорим за особеностите на психолингвистичните експерименти, трябва да обърнем внимание на 2 съществени момента. Трябва преди всичко да подчертаем, че наличието на експеримент изобщо не свидетелства за реален психолингвистичен характер на изследването (то може да бъде лингвистично или психологично). Не са редки случаите, когато експериментът е въпрос на мода или доказва самоочевидни факти; отсъства ясно формулирана хипотеза; изборът на метод на изследването се оказва случаен; обработката засяга само част от всички получени данни; теорията е една, а резултатите се отнасят към друга теория. Затова е необходимо преди всичко да се осъзнае, че експериментът е само средство за проверка на една или друга работна хипотеза , котято се формулира на базата на добре обоснована теория. Само след разбирането на това, от какви теоретични позиции и за решението на какви конкретни задачи трябва да се предприеме едно или друго изследване, може да се постави въпросът, какво и как и на базата на какъв материал да бъде направено; в същото време формулирането на работната хипотеза, обработката и интерпретацията на данните трябва да стават “в една и съща координатна система”.

Така психолингвистиката е близка по предмет на изследване до лингвистиката, а по методи – до психологията.

Повече - тук