ІV. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА НЕВРОЛИНГВИСТИКАТА. НЕВРОЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА РЕЧЕВАТА КОМУНИКАЦИЯ

Невролингвистиката (от гр. “неврон” и лат. “език”) е наука, която изучава мозъчните механизми на речевата дейност и измененията в речевите процеси, които възникват при локални поражения на мозъка. Може да се отделят три аспекта на интереса й: 1) езикът като система от знаци; 2) реч и речева дейност (процеси на декодиране, разбиране на речта и кодиране – производство); 3) зони на мозъка, свързани с кодирането и декодирането на информацията за реалността. Доколкото те не се изучават изолирано, а във взаимодействие, т.е. изучава се системата на езика в отношението й с мозъчния субстрат на езиковото поведение. Така невролингвистиката се фокусира върху диагностиката и лечението на различни видове речеви разстройства.

Епизодични наблюдения на разстройства на езиковото поведение са известни от средновековието, но систематичното им изучаване започва през втората половина на ХІХ в. В невролингвистиката се изучава психолизиологичния механизъм на езиковото отражение на действителността (в т.ч. разпознаването на речта), механизмите на интеграцията на знаковите комплекси, постъпващи от различните анализатори и процесите на езиковите обобщения. Изучава механизма на езиковото поведение (в т.ч. пораждането на речта) и работата на системите, свързани с реализацията на устната и писмената реч. Отчита се функционалната асиметрия на мозъчните полукълба, които обуславят преимуществената локализация на езиковите обобщения и мисленето в езикови понятия в лявото (доминантно) полукълбо, а конкретно-образното мислене – в дясното (субдоминантно). Провежда наблюдения над езиковото поведение на двуезичните и полиглотите, на страдащите от мозъчни поражения. Резултатите от невролингвистичните изследвания допринасят за по-адекватното разбиране на биологичните аспекти на природата на езика.

На границата между невролингвистиката, психолингвистиката, прагматиката, когнитивната наука и психоанализата възниква и технологията на НЛП, която има за цел да изучи и приложи начини за оптимизация чрез речево въздействие на функционирането на кората, която отговаря за съзнанието и центровете, отговорни за подсъзнанието. Тази технология се прилага с цел мобилизация (посредством насочено речево въздействие) на дълбинните резерви на мозъка, необходими при психотерапия. Използва се и при необходимост да се “оптимизира” поведението...

Предмет на невролингвистичните изследвания най-често са разстройствата на езиковото поведение, чиито проявления са многообразни и включват фонологични, граматични, лексикални и семантични разстройства.

Езиковото отражение на действителността, в т.ч. разпознаването на речта (декодиране), става от периферията към центъра на НС (от рецептора – към централните отдели). Във всеки анализатор се отличават два рода нервни структури: провеждащи комплекса дразнения от сетивния орган към кората, където става елементарен анализ и синтез на простраствено-времевите параметри (сензорни, възприемащи, проекционни системи на мозъка) и структури, които анализират и синтезират тези комплекси дразнения в знаковата им съотносимост към обективната действителност (гностически, познавателни зони на кората). Третият “ред” са най-сложните по анатомична структура области на езиковата кора – зоните, в къито протича интеграция на знаците, постъпващи от различни анализатори, и в резултат става възможно езиковото общуване. Когато гледаме дърво, виждаме само едно – самото дърво, само че по цвета на кората, по формата на клоните и листата, по миризмата и даже по мястото, където расте, правим извод за целия вид на дървото и, че това е бреза, и казваме: бреза. Пораждането на речта (коридаре) става в обратен ред – от центъра към периферията. Речевите програми, оформени в зоните на мозъчните анализатори, се конкретизират в гностико-праксическите зони и после се реализират с помощта на механизма на проекционните двигателни системи, свързани с органите на речта и системите за реализация на писмена реч. Отначало у нас мислено възниква образът на бреза, при положение, че имаме предвид бреза изобщо, и конкретната бреза в частност. След това става предаване на импулса от главния мозък по нервите към органите, непосредствено изпълняващи дадена команта и сложна работа на дихателния апарат за образуване на въздушна струя. Така всеки елемент на речевата комуникация е свързан с нормалното функциониране или с нарушение във функционирането на всеки от представените “редове” в кората на главния мозък, отговорни за езиковото поведение.

Повече - тук