Теоретичните основи на редица изследвания, провеждани в съвременната психолингвистига може да се открият още в работата на лингвистите от ХІХ в. Сред тях: Вилхелм Хумболт, Август Шлейхер, Херман Паул и др., в чиито работи е заложено психичното разбиране за езика и речевата дейност на човека.
Самият термин “психолингвистика” за първи път е употребен от американския психолог Пронко в статията “Език и психолингвистика” през 1946 г. Под този термин той просто обединява лингвистиката и психологията, като по онова време всеки учен го разбира посвоему.
Впоследствие по въпроса на периодизацията, установяването и развитието на ПЛ няма единно мнение. Рационално обаче се отделят няколко етапа:
1. “Подготвителен” период, в който има предпоставки в отделни психологични и лингвистични публикации за обособяване на отделна психолингвистична наука – до средата на ХХ в.
2. 50-70-е години на ХХ в., когато се оформя ПЛ като самостоятелна изследователска област.
3. от 80-е години на ХХ в., когато се появяват фундаментални психолингвистични изследвания.
Възникването на ПЛ официално е обявено през 1953-54 г. в САЩ на общия семинар на специалисти по психология, лингвистика и теория на информацията. Монографията на Чарлз Осгуд и Томас Сибиок, “Psycholinguistics: A survey of theory and research problems”, 1954, е първото завършено учение за ПЛ като наука.
Извършва се и преход от изследванията на отделни думи, към изучаването на изречения в трансформационен аспект и в крайна сметка – към текста (дискурса). Повече - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар